Лакалут

Основни съставки в серията Лакалут

Флуориди – органични и неорганични

Olaflur-amine fluoride

• Бързо разстилане и концентрация върху зъбната повърхност.
• Повишена флуоридна абсорбция и формиране на флуоридно депо върху емайла.
• По-висока устойчивост на емайла към киселини.
• Повишава минерализацията на начални кариозни лезии.
• Антигликолитичен ефект – редукция на ацидната продукция и потискане на бактериалния растеж.

Хлорхексидин/Chlorhexidine digluconate

• Открит през 1940 г.
• Дикатионен бисбигваниден антисептик, силна основа.
• През 1954 г. използван за предоперативна дезинфекция.
• Инхибитор на зъбната плака (Schnoder, 1969; Loe and Schiot, 1970).
• Установена положителна контрола – наложен стандарт за антиплак-агенти.
• Широка антибактериална активност – бактериостатични и бактерицидни към Г(+), Г(-) бактерии, фунги, липофилни вируси, дерматофити. S. mutans – висока чувствителност, която е основна за превенцията на кариес.
• Клинични проучвания – минимални промени във флората след дълготрайна употреба (Schiot et al., 1976,
• Briner et al., 1986).

Алуминиев лактат/Aluminium lactate

Алуминиев флуорид/Aluminium fluoride 

• Адстрингентно действие – антихеморагичен ефект (протеинова коагулация).
• Редуцира гингивалното възпаление.
• Намалява денталната хиперсензитивност (Higuchi et al., 1996).
• Комплексът от 3 алуминиеви съединения – лактат, хидроксид и флуорид, сигнификантно намалява фисурния кариес (Rithe et al., 1979 ).
• Синергията в този йонен комплекс прави емайла по-твърд и устойчив.

Допълнителни съставки

Абразивни – калциев фосфат, карбонати, силициеви съединения 30 – 100 nm RDA.

Детергенти (перилни препарати) – NLS.

Хумектанти – глицерин, сорбитол, вода.

Подобрители (вещества за сгъстяване) – карагенин, целулозна гума.

Консерванти – парабен , натриев бензоат.

Коригенти

Механизми и ефективност на действие

• Физиологично рН – свързване с анийонните комплекси на бактерии и мукозни мембрани.
• Бактериостатичен ефект – обратимо потиска бактериалното делене.
• Бактерициден ефект – необратима преципитация на цитоплазмата – формиране на фосфатни комплекси.

Ефект върху образуването на плака

• Преципитация на аглутиниращи фактори в слюнката.
• Екстракция на калций от плаковия матрикс.
• Влияние върху формиране на поликула с блокиране на ацидните групи на слюнчените гликопротеини.
• Депо-ефект – свързва се с поликула и емайла за време от няколко часа. Предотвратява адхезия на бактериите (Rola and Melson,1975).

Ефект върху формираната плака

• Чести апликации на разтвор – дисперзия и елиминация на съществуващата плака (Loe and Schiot, 1970).
• Задържане на активното вещество в плаката (Bonsewall and Olsen, 1974).
• Потискане на киселинността в наличната плака.

Исторически факти

В края на ХIХ в. се появили зъболекари, които създавали различни средства за устна хигиена, а в индустрията се появило ново направление – производство на паста и прах за почистване на зъбите.

Пастите за зъби се произвеждали от предприемчивите индустриалци, докато праховете – от аптекарите.

Тези прахове имали голяма популярност, защото хората били свикнали с тях, а и били по-евтини. Но също така поради абразивните им съставки изтънявали зъбния емайл и причинявали хиперчувствителност на зъбите, а и употребата им била по-трудна лесно се изсипвали от четката.

Пастите за зъби са представлявали смес от различни пудри с активни съставки, разбъркани и споени от желеобразна маса. Първоначално тя била на основата на нишесте, разтворено в глицерина, а по-късно била заменена с целулоза.

Счита се, че през 70-те години на ХIХ в. в Америка е поставено началото на първото масово производство на пасти за зъби, а през 90-те години на ХIХ в. са се появили туби като съвременните. Интересно е да се отбележи, че първата тубичка с паста за зъби е произведена през 1896 г. в Ню Йорк. Флуоридът започва да се добавя към състава на пастата за зъби през 1914 г.

Лакалут, създадена под формата на прах, е клинично документирана и патентована от 1928 г.

През 1942 г. българският стоматолог Маргаритов, работещ в Германия, издава първата научна публикация.